Как да подготвим мотоциклета си за зимата

Кой от нас не е запознат с проблема за пролетното запалване на мотоциклета след презимуването в гаража? Който не е запознат, може по-натам да не чете. Който си купува мотоциклет само за сезона и не му пука за техническото му състояние, може също да не чете. Тази статия е предназначена за този, който е влюбен в машината си, обича я като истински моторист, грижи се за нейното здраве и висока остатъчна стойност дори след дълги години експлоатация. Разбира се дадените съвети се отнасят за по-употребявани мотоциклети, новите (до 4-5 години) обикновено не се нуждаят от някаква специална консервация, особено ако се съхраняват в топли помещения.

Преди отправянето на мотоциклета на заслужен зимен отдих е необходимо обезателно да сменим маслото. С течение на времето неподвижното студено масло се разделя на висши и нисши фракции, който засядат по дъното на картера и ако маслото действително е старо и мръсно, могат даже да блокират каналите за смазване и дори масления филтър. Освен това разтворените в маслото остатъци от изгорели газове предизвикват активни корозионни процеси на металните части имащи съприкосновение с такова масло.

Ако използвате синтетика, смяната за през зимата с минерално с цел икономия не се препоръчва: смесването на синтетика с минерално масло ( а да източиш всичкото масло от двигателя е почти невъзможно – винаги остават към 10% вътре) може да даде ефекта на «вспенивая», който е крайно отрицателен за състоянието на работещите повърхности на цилиндрите. Оказва се обаче, че не всяко минерално масло прави кофти реакция при смес със синтетика, но по-добре да не експериментирате – смяната на буталата е доста по-скъпа от няколко литра масло. По всички мото-форуми е имало много дискусии кога трябва да се смени маслото – есента или пролетта??? Еднозначно са победили привържениците на есенната смяна, но ако сте изминали по-малко от 200 км след смяната на маслото, смело оставяйте така мотоциклета да зимува, а на пролет запалвайте и си го карате до регулярната смяна (препоръка на производителя).

За най-добрия метод до сега за предотвратяване ръждясването на резервоара и скапването гумичките в карбураторите е следния: при зазимяването да се налее до горе в резервоара стабилизатор на горивото (fuel stabilizer). Практиката показва, че в 95 % от случаите това е достатъчно за да осигури безпроблемното запалване на мотоциклета през пролетта. При това е необходимо да се убедите, че в карбураторите също има бензин смесен със стабилизатор. Затова е най-добре след напълните резервоара с бензин до гърловината, да сложите стабилизатора (четейки упътването, разбира се) и да закарате мотоциклета до гаража, където да затворите кранчето на бензина. По своята природа бензина, както и другите “углевъглероди” е химически нестабилен и по някое време (в зависимост от качеството) се разваля. Запалването на мотоциклета с такъв бензин става трудна работа, докато количеството на стария бензин от карбураторите не бъде продухано. А там бензина съвсем не е малко, докато изчезне могат да се зацапат свещите, да се изтощи акумулатора и т.н.

Има разбира се и вариант със запалване на мотоциклета през седмица, загряване и работа в течение на 15-20 минути (за особено носталгиращите по мотоциклета ). Тогава внимание трябва да се отдели на акумулатора, защото 20 минути работа на генератора не могат да го заредят както трябва. За да го доведете до предишното му ниво е нужен поне час каране на високи обороти. Много съвременни мотоциклети закачат различни светоуреди, които не могат да се изключат, така, че бъдете внимателни с работата на свободен ход и зареждането на акумулатора.

Сега за акумулатора. За през зимата трябва да го свалите и съхранявате в помещение със стайна температура. Ако плътността на електролите е под необходимото ниво, той може да замръзне, да спука стените на акумулатора и да се разлее по мотоциклета, така, че по-добре не рискувайте. В краен случай ако не ви се занимава и имате достатъчно пари за нов акумулатор, откачете клемата на масата (минус), защото ако я оставите за зимата акумулатора ще умре от саморазреждането си. Пролетта живия акумулатор ще ни обезпечи с прекрасен пусков ток, който ще ни позволи мощно да събудим мотоциклета си, а мъртвия ще ни изненада с ослепял и замлъкнал мотоциклет. За да съхраним заряда и да поддръжаме добър ток в акумулатора се препоръчва минимум два-три пъти за зимата напълно да го разредим (с помощта на лампа) и после да го заредим. При зареждане се препоръчва заряда да бъде 10 % от номинала на акумулатора, т.е. ако той е 14 ампер / часа оптималния ток на заряда трябва да бъде 1,4 ампера в течение на 10 часа. Повечето мотористи си зареждат акумулаторите със зарядни устройства за автомобил, като в болшинството си те са предназначени за акумулатори със средна емкост 50 ампера / час и затова не са годни за мотоциклетите. Не забравяйте да обезпечите и излизането на газове при зареждането, като отвиете капачките отгоре на акумулатора. Постарайте се да не пушите в близост, защото при зареждането се отделя водород.

О.К., направихме всичко нужно за да обезпечим надеждния пуск на двигателя на пролет. Сега трябва да се заемем със запазването на металическите части от корозия. Свещите се развиват (тъкмо ще имаме възможност да ги почистим, да проверим и настроим разстоянието според инструкциите) и вливаме през отверствията им двигателно масло, същото като това, което в момента сме сложили и в двигателя. После натискаме стартер – бутона на секунда или просто бутаме мотоциклета няколко метра на втора предавка за да разпределим маслото по стените на цилиндрите. То ще ги защити от корозия и задиране при пролетното запалване.

Всички детайли, за които се съмняваме, че могат да пострадат от корозията, можем да напръскаме с маслен спрей тип WD-40, който образува маслено покритие или със специално средсто от типа Motorex Clean&Polish. Разбираемо е, че преди това мотоциклета трябва да е чист. Пролетта изчистете WD-40 с чисто парцалче и полирайте до блясък.

За гумите всичко е много лесно – напомпете ги до 3,0 атмосфери, вдигнете мотоциклета на централна степенка или поставете задното колело на специална поставка. Желателно е да се повдигне и предното колело за да няма допир до земята. При възможност напръскайте със силиконов спрей, особено ако държите мотоциклета на улицата или в неотопляем гараж – гумата може да се нацепи.

Добра идея се явява и надяването на пластмасови пакети или омаслени картии на ауспусите. Прави се за да се предотврати евентуалното влизане на влажен и студен въздух в ауспухната система, а от там в леглата на клапаните.

Обезателно трябва да се провери плътността на антифриза, ако е под нормата при по-глеми студове може да замръзне и да разкаже играта на радиатора или още по-лошо на блока на двигателя. Ако плътността е по-ниска (нормата е 60%, но може да бъде и повече – за справка мануала), веднага го сменете. Замерването на плътността се препоръчва да става непосредствено до радиатора, а не в разширителното казанче. Ако мотоциклета ще зимува на улицата или в неотопляем гараж препоръчвам това да е една от първите проверки.

Седалката също би било добре да обработим със силиконов препарат за защита на кожа, освен ако не искаме пролетта да и сменяме имиджа и да я водим на тапицер.

Е, готови сме с подготовката на зимуването. Физичните и химичните процеси никой не е отменял, даже гениалните япоснки инженери. Те винаги се случват без Вашето мнение и рано или късно техния ефект ще се покаже и на вашия мотоциклет. Осъществявайки горните мероприятия, вие до някаква степен ще се застраховате от неприятни открития през пролетта и ще обезпечите лек запуск и участие в откриването на сезона в цялата страна.

Източник: bikez.org