Купуване на вашия пръв мотор

loading...

Купуването на мотоциклет е различно от всяка покупка на кола, която някога сте правили. От една страна, можете да забравите за всички практически съображения, които трябва да приемете при избора на кола. Никой няма да избере един мотоциклет вместо друг, защото има вградена детска седалка или по-широк багажник. Когато мотористите говорят за предимствата на машините им сравнени с конкуренцията, никой няма да купи Gold Wing, защото има по-голяма товароподемност или по-добра музикална уредба от Harley. С изключение на претенциите на вашата любима за по-удобна задна седалка, единственото съществено нещо са вашите лични предпочитания. Това е един от редките моменти, може би единствения в живота ви, когато можете да купите возило, просто защото то кара сърцето ви да бие по-бързо.

Първото вкусване на свободата при моторизма е един от най-добрите моменти в живота. И после идват другите неща, които го правят по-различно от купуването на кола.

Това което става между влюбването и вкарването на мотоциклета във вашия гараж ще е може би различно от всяка по-голяма покупка, която ви се е случвало да правите преди.

Честно да ви кажа, ще падне голямо избиране и ако вече сте купили един-два мотора, нямам много тайни, които да ви разкрия. Но ако сега мислите за първия мотор, тук ще разберете какво можете да очаквате и да намерите отговори на въпросите, които повечето нови мотористи си задават.

Пробвайте

Първата стъпка е да осъзнаете че никой не е роден научен да кара мотор. Това е умение, което трябва да учите и ако се научите да карате правилно, това може да ви спаси живота.

Аз бих взимал уроци от приятел само ако мога да му доверя изцяло живота си, защото точно това е което правите взимайки уроци от него. Доверявате му се да ви научи на умения, които ще ви трябват за да оцелеете. Ако той ги прилага неправилно и вие ще ги прилагате неправилно.

Какъв мотор да купя?

Един от най-отегчителните навици, които ние старите мотористи имаме, е да се опитваме да убедим новаците че изборът, който ние сме направили, е единственият верен. Това се проявява най-често, когато някой начинаещ иска съвет за първи мотоциклет. Поемете дълбоко дъх и не обръщайте внимание на такава пропаганда. Ако главата ви сама се обръща след всеки пистов мотор, който мине покрай вас, не се оставяйте никой да ви убеди че първият ви мотор не трябва да е пистов! Същото важи и за чопър, турист, ендуро или какъвто и да бил друг.

(Бел. пр. – Счетох за уместно да предложа в края на документа превод на още една статия, която дава пояснения за основните типове мотоциклети.)

Но се оглеждайте за мотор от избраната категория, който да е предназначен за начинаещи мотористи. Това, което търсите е различно от супер луксозните големи модели – те са по-подходящи за напреднали мотористи. Туристическият мотор за начинаещи следва да бъде доста по-лек от 360 килограмовия Gold Wing, чопърът за начинаещи не трябва да има трудното управление на Harley Springer Softail, а спортният мотор за начинаещи не трябва да развива присъщите за Suzuki Hayabusa 290 километра в час.

Според мен крайностите в тези три качества (тежест, лекота на управлението и мощност) са това, което разделя моторите на мотори за начинаещи и мотори за напреднали. В която и да е категория. За щастие във всички категории има чудесни мотори за новобранци. Няма нужда да жертвате мечтата си да притежавате който и да е от стиловете мотоциклети, само защото сте още начинаещ.

Нека да разгледаме тези три категории и няколко различни типа мотори, които са подходящи за начинаещи. Лекият мотор би бил фактор, ако търсите чопър, ендуро или туристически мотор. Не защото ще са по-лесни да го вдигнете, ако паднете. Ще ви бъде по-лесно, но освен това излишното тегло пречи много, когато се учите да карате. Да започнете с по-лек мотор ще ви спести неудобството да се налага да падате и да го вдигате по-често.

Новобранските туристи са най-редките мотори за начинаещи. Но ги има. Honda направиха два чудесни кандидата – GL 500 Silver Wing от началото и средата на 80-те, и PC-800 Pacific Coast от началото до средата на 90-те. BMW също направиха един апетитен, но странен К75LT туристически модел преди години. Повечето нови мотористи, които искат да се присъединят към туристическия мотоциклетизъм биха избрали лек чопър или шосеен и биха си го пригодили за дълъг път с челно стъкло и подвижен багажник. Това наистина не е лош вариант. Такъв мотор би бил по-подходящ за каране в околностите на града от туристически мотор (пък бил той и малък), а и ще е и по-лек.

Ако сте нов моторист, отдаден на класическия вид на чопърите, ще бъдете леко затруднен от прекалено големия избор, който имате. Harley 883 Sportster, Honda Shadow VLX and Shadow 750 ACE, Yamaha V-Star, Kawasaki Vulcan 800 and Suzuki Intruder 800 са все много добри мотори, което тежат под 230 килограма и не отстъпват много по вид на по-големите им събратя.

Някои читатели вече забелязват че не съм писал нищо за 250 кубиковите чопъри като например Honda Rebel и Yamaha Virago 250, които заводите произведоха за начинаещите мотористи. Те привлякоха много жени към мотоциклетизма, и Бог да ги благослови за това. Но според мен те са много малки, с недостатъчно мощност за нещо повече от градско каране. По-големите двигатели на моторите, които описах може да изглеждат плашещи, но който и да съм карал от тях ми се струва подходящ за начинаещи. Моторите, използвани за обучение са 250 кубикови, сигурно вече сте ги пробвали и знаете какво представляват. Повечето хора, които искат да карат чопър могат да започнат с 600-800 кубиков мотор без проблеми.

Ако искате мотор, с който да карате off road, изборът ви е ограничен. С малки изключения всички мотори тип “ендуро” за начинаещи в този клас са със 200-250 кубикови двигатели. Yamaha XT-225, Kawasaki KLR-250 и Suzuki DR200SE са единствените три възможности за избор, но пък измежду тях няма нито един лош. Всеки един има електрически стартер, за да ви улесни живота. (бел. пр. – в България са много разпространени 600 и 650 кубикови ендуро, които с неголямата си мощност и тегло не ми изглеждат лоши за начинаещи. Бих добавил и че моторите в тази катоеогрия са не само класическите офроуд (кросови), а и мотори с двойно педназначение (ендуро), които могат да бъдат карани както по шосе, така и по трудно проходими терени - така човек може да се ориентира и да разбере нещо много важно: къде точно иска да кара - в гората или на пътя!)

Спортен (пистов) мотор за начинаещи според някои е оксиморон, но и такива има. За разлика от другите категории, тук се набляга не на теглото, а на мощността. Това е само мое мнение, но не препоръчвам мотори, които надвишават 70 конски сили на начинаещ. Това елиминира всички спортни 600 кубикови машини. Замислете се: Honda CBR-600F4, Kawasaki ZX-6R, Suzuki GSXR-600 and Yamaha R6 всичките имат над 100 конски сили. Мисля че стотиците коне изискват опитна ръка.

(Бел. пр. – според мен авторът е прекалено отдаден на спортните мотори и е пропуснал да спомене техните събратя – “голите” байкове или стандартните шосейни машини. Те се различават от спортните по това че спойлерите липсват или са по-малки, двигателят е тих и спокоен, удобната изправена стойка предполага възможност за по-дълги пътувания. В този клас влизат споменатите по-долу Suzukli Bandit, Honda Nighthawk, Suzuki GS500)

Има и няколко чисто спортни модели, които отговарят на моите изисквания. Списъка се оглавява от Suzuki SV-650, велик мотор, във всяко едно отношение. На второ място ми е Bandit 600, също на Suzuki. Kawasaki Ninja 500 и 250 and Suzuki's GS500E и те са подходящи, ако търсите мотор. От употребяваните мотори Yamaha Seca II и Honda Hawk GT, веднага след Suzuki SV-650 и Bandit. А истинското ми, напълно сърдечно предложение е Suzuki Katana 600. Бих препоръчал SV-650 като по-добър от Katana, но ако искате да изглежда като спортен мотор, Katana-та е най-добрия вариант за начинаещите.

Премерване

Дълбоко вярвам че ако седите удобно на мотора, ще ви е много по-лесно да се научите да карате. Искате да имане мотор, върху който да се чувстване естествено. Като натрупате опит, ще разберете защо различните мотори имат различна ергономия, но по времето, когато все още се формирате като мотоциклетист е по-важно да мислите за кормуването, вместо да се отвличате с мисли за това как да си паснете с мотора.

Не купувайте никой мотор, върху който не можете да седнете и са стъпите хубаво с двата крака на земята. Нещо от което всеки начинаещ се страхува е да не падне, когато спира на стоп или на светофар. Ако трябва да балансирате на върховете на пръстите си, това ще ви направи нервен и тази нервност ще си остане с вас през цялото време докато карате. Нямате нужда от това да ви пречи. За всеки има мотор, който да му пасне. Това може да ограничи малко избора ви, но е по-добре, отколкото да се опитвате да се адаптирате към мотоциклет, който ви е прекалено голям.
(Също така, когато гледате спецификациите на мотоциклета, запомнете че височината на седалката е премерена без да е седнал моторист на нея. Когато седнете, тежестта ви ще натисне амортисьорите и моторът ще стане по-нисък. Кракът ви не трябва да е висок 86 сантиметра, за да седите комфортно на мотор с височина на седалката 86 сантиметра.)

Също проверете как се чувствате на мотора с крака на степенките и ръце на ръкохватките. Чувството е като да можете да затворите очи и да знаете че ако протегнете ръце и крака, те ще се окажат там, където им е мястото. Това ще стане по-малко важно в края на първата година, но в началото удобният мотор ще ви помогне много да се концентрирате върху карането.

Ако ще използвате мотора за по-дълги пътувания, трябва да проверите какви възможности има той за окачване на дисаги или багаж чрез прикрепване с еластични въжета. Спортните мотори са по-удобни за това от чопърите. Техните плоски резервоари са идеални за tank-bag, а широките седалки стават за прикрепване с ластици. Но възможности за прикрепване на товар имат всички видове мотори, ако това ви е необходимо.

Нов или използван?

Използван!
Обезценяването е характерно също толкова за мотоциклетите, колкото и за колите. Обезценяването варира, но две неща са сигурни – моторите за начинаещи се обезценяват по-малко, отколкото моделите за напреднали и обезценяването на най-голямо през първата година. Обезценяването през следващите 2-3 години е почти нула и започва пак след петата година.

Финансово е най-добре мотор на 1 до 3 години. Ако си купите такъв и го поддържате в отлично състояние, можете да го продадете след година-две, само за неколкостотин долара по-евтино. Ако си купите нов и го продадете след две години, ще загубите около 4 пъти повече.

С новия мотор получавате и гаранция, но съвременните мотоциклети са много издръжливи и не би трябвало да имате проблеми с мотор втора употреба на 3 години. Предлагам след като си изберете модел, да прочетете колкото можете повече статии и отзиви за него и да посетите кварталните свърталища на мотористи с които да се консултирате. (Не се плашете – няма да ви ухапят. Повечето се радват да помогнат на новаците.)

Има и друга причина да предпочетете читав мотор втора употреба пред нов. Няма значение колко силно ви хапе бълхата сега, после може да разберете че мотоциклетизмът не е за вас. Ако посетите курсове и познавате някой опитен моторист, който да ви напътства, може да прекарате първата година, запазвайки ентусиазма. Но дори и при най-добрите стечения на обстоятелствата, един голям процент от хората преценяват че вложенията в мотоциклетизма са повече от удоволствието, което получават от него.

Ако това се случи, ще сте в по-добра финансова ситуация, ако сте с употребяван мотоциклет. Нещо повече – няма да сте длъжен да продължите с нещо, върху което не се чувствате удобно, само защото вече се направили голяма инвестиция. С новият мотор ще сте допълнително стимулиран да внимавате и да се пазите от удари и блъскане, но ако не се чувствате добре върху този мотор – по-добре го забравете. Никой не бива да кара мотор и да се насилва да остане с него, ако в сърцето си знае че този мотор не му подхожда. Освен всичко друго, това би ви изложило и на голям риск.

За какво да гледаме?

Когато гледате мотор втора употреба, очите ви и здравият разум би трябвало да ви кажат повечето от това, което трябва да знаете. Следете за поражеиня от катастрофи – дори и те да са само козметични. Ако собственикът не ги е поправил, то шансът да се е отнасял с такова пренебрежение и към станалата част от поддръжката на мотоциклета е голям. Помолете приятел, който е по-опитен да погледне гумите, спирачките, веригата и т-н. Това ще ви помогне да добиете представа за разходите, които съвсем скоро ще трябва да направите и да разберете какъв живот е водил този мотор преди да дойдете вие.

Аз лично не бих купил мотор, без да го пробвам. Но много от търговците и частните продавачи отказват да дадат “пробно кръгче”. Ако нямате опит, няма и смисъл да настоявате. Би било редно да помолите някой опитен мотоциклетист да го пробва. Той или тя би могъл да провери дали двигателят работи нормално, дали скоростите не превключват трудно (нещо за което спортните мотористи трябва да са особено подозрителни) и дали спирачките не вибрират, което е знак за изкривявания. Моторът трябва да не е загрят, когато отидете да го оглеждате – много безскрупулни продавачи използват това, за да скрият недостатъци по двигателя.

Моторите в по-лошо техническо състояние струват по-евтино, но в повечето случаи ще трябва да похарчите разликата че и повече за ремонти. Дайте малко повече пари сега и вземете здрав мотор – ако спестите сега, после ще ви излезе по-скъпо.

По въпроса за разширените застраховки – мисля че са само загуба на пари. Те не покриват най-често срещаните повреди. Освен ако не се злоупотребява, трансмисията е почти неразрушима. Така че всичко, от което се застраховате, е голям технически проблем в двигателя – такава повреда, освен ако не е умишлено причинена, се случва крайно рядко.

Най-добрата застраховка е да инвестирате в себе си. Вземете тези пари и си купете хубава екипировка. По отношение на каските: и аз съм против закона, но мисля че сте идиот, ако не носите каска поне през първите ви 15 хиляди километра. Докато се учите, рискът от катастрофи е голям. Научаването става с натрупване на километри, не на календарни дни. Ако ви трябват 5-6 години за да навъртите 20 хиляди, по-добре винаги карайте с каска. Опитните мотористи, които катастрофират имат само няколко години опит зад гърба си. Те най-често карат само през почивните дни и навъртат само по 1-2 хиляди километра годишно и тази липса на поддържан опит им пречи да се усъвършенстват и задържа сръчността им съвсем малко по-висока от тази на новобранците.

Плащане

(Бел. пр. – тук авторът описва колко по-трудно е да се вземе кредит за мотоциклет за 7 хиляди, отколкото ипотека за 100 хиляди Съветва да кажете на банката че искате да си купите телевизор с течни кристали или нещо за бита. Да ползвате потребителски кредит например. Аз бих добавил и овърдрафт. Няма да превеждам, защото лихвените проценти и условията за кредит в щатите едва ли интересуват някой от предполагаемите читатели на моя превод.)

Аксесоари и последни препоръки

Най-популярните мотоциклетни добавки са козметични неща като например хромиране на повърхности, по-звучни ауспуси, куфари. Но има и няколко неща, които ще ви помогнат да оцелеете на улицата – тях трябва да предвидите за първия си мотор. (Или за петнайсетия си, поради същата причина).

В началото на списъка ми е модулатор за фара. Най-големият риск от катастрофа, с който се сблъсква всеки моторист е опасността да го засече завиваща пред него кола, която просто не го е видяла. Нищо, което съм намирал не ви прави така забележим, както фаровият модулатор. Това е малко устройство което кара фарът ви да примигва през деня. (Оптически сензор изключва примигването през нощта, за да може фарът да свети нормално). Няма да повярвате какъв ефект има това! Когато го сложих за първи път, живеех с параноята че съм невидим. После имах чувството че се движа сред колите заедно с банда безсрамни нудисти! Такова внимание привлича! Сложих си фаров модулатор на втория ми мотоциклет и оттогава не съм карал без него.

Също ще имате нужда и от силен клаксон, освен ако не карате BMW – този, който имате на вашия мотор не е достатъчно силен. BMW използват Fiamm електронни клаксони, аз също ги препоръчвам горещо! За разлика от въздушния клаксон, те са достатъчно малки, за да ги сложите някъде, където няма да се виждат, но са дваж по-силни от обикновените.

Също ще препоръчам използването на подходящо облекло и предпазни средства. Не ме разбирайте погрешно, но ако имате падане или катастрофа, кожените дрехи и каската ще ви предпазят и ще намалят тежестта на нараняването. Също вярвам че могат да предотвратят катастрофата. Когато се облека в кожа и си сложа каската, това ме кара да помня че карам мотоциклет. Помага ми да се концентрирам още преди да се кача.

И тук свършва тази история и започва вашата. Направете най-добрия възможен старт чрез правилно обучение и облекло според нуждите ви. После отивайте да карате! Карайте, учете се и мотоциклетизмът ще ви харесва все повече и повече!

Ето кратък преглед на основните типове мотоциклети:


Спортен - Ако харесвате ярките спойлери и шарени костюми, гръмкият вой на ревящи двигатели, ако ви блазни идеята да летите между колите с шеметна скорост, то вие вероятно искате спортен мотоциклет. Внимание – това не е най-подходящото за начинаещ! Те са леки, мощни и ускоряват много бързо и с тях лесно можете да се натресете в някоя неприятна ситуация. Спортните мотори да добри за състезания и писти. Не са толкова удобни за дълги пътувания като останалите. Предлагат се с двигатели от 250 до 1100 кубика и се произвеждат от всеки, освен Harley-Davidson.

Шосейни или стандартни - най-подходящи за начинаещите мотоциклетисти. Те са многофункционални, добре се справят с високите скорости, ускоряват умерено бързо и предлагат на водача по-изправена и удобна стойка от спортните. Много популярни през 70-те и 80-те години, сега те се продават на доста приемливи цени. Друго наименование за тези мотори е “голи” байкове. Те са роднини на спортните, но тук отсъстват или са намалени спойлерите, двигателят е по-тих и спокоен.

Чопър - Можете да се научите да карате на чопър, стига той да не е прекалено голям. Можете да ги намерите от 250 кубика, та чак до 1500 кубиковата Хонда Валкирия. Водачът е облегнат по-скоро назад, с крака изпружени напред повече, отколкото при другите типове мотори. Чопърите са по-трудни за завиване и маневри, тъй като предното колело е закачено на по-дълги “колове” и стърчи далеч пред рамката. Ако сте “ощетен откъм ръст”, чопърът може би е най-добрият избор с техните седалки – много по-ниско разположени от седалките на другите мотори.

Туристически - не е препоръчително да се опитвате да се учите с такъв мотор. Те са изключително тежки – над 300 килограма. Проектирани са за дълги пътувания. Научете се на нещо по-малко и после се прехвърлете на турист, ако това е вашата мечта.

Кросови или офроуд мотори - това са съвсем различен клас мотори. По моему и хората, които ги карат са доста по-различни от останалите мотористи. Не са разрешени за каране по улиците. Обикновено имат много високо седло, много висок център на тежестта и изискват специални умения. Ако разполагате с време, офроуд карането е нещо, което трябва да научите. Много от придобитите там умения могат да ви помогнат да оцелеете на асфалта.

Ендуро - те са високо проходими и се карат и по черни пътища и по асфалт. Предназначени са за приключенски пътувания и въпреки това повечето от тях се използват предимно по асфалтови улици в града. Те също са малко труднички за начинаещите – по-трудни от стандартните шосейни мотори и от чопърите, тъй като имат висока седалка и щърбави гуми. Един плюс – можете да се върнете с тях от работа, дори и когато дъждовете са отмили асфалта от улицата.

Мотори с кош и триколки - те също не са добри за новобранци. Трудно се управляват и на тях няма да успеете да научите много от уменията, които трябват за управление на мотоциклет. Завиват много бавно и едва ли ще се научите да се провирате между проблемните участъци от пътя. Единственото предимство е че не можете да ги изпуснете и нямат нужда от стойка. Но не се заблуждавайте – много по-лесно се пада със такъв мотор!

Мотопеди и скутери - те са изключително лесни за управление. Леки и обикновено слаби, поддържат се много лесно. Седящата стойка ви лишава от научаването на много мотоциклетни умения. Обикновено имат автоматични скорости и един единствен педал или ръчка – за спирачките.